The Earliest States of Eastern Europe

The author of this article uses key concepts such as ‘chiefdom’/’dukedom’ and ‘early state’ in order to explain the development of both the Bulgars’ political ideas and organization in the period between the 4^th and mid-9^th centuries. Great Bulgaria of Qubrat could be positioned between the levels of ‘chiefdom’ and ‘early state’. For the period before the establishment of Qubrat’s Great Bulgaria, the known early Bulgar polities were not in the phase of state organization known in Late Antiquity and during the Early Middle Ages as ‘barbarian states’ (with their synthesis of Gemanic and Roman elements and Christian ones). The Bulgars in the decades between the 4^th and early 7^th centuries can be best defined as having ‘stratified societies’, i. e. ‘chiefdoms’. The specific features in Bulgar statehood of the period between the late 7^th and the late 8^th centuries seem to be best explained through the prism of the geographical situation of Danube Bulgaria, which was positioned partly on ex-Byzantine territories and as a legitimate state being officially declared as such by the Eastern Romans themselves at that, which means that Danube Bulgaria was not of the foederati-type polities on Byzantine territory known in the 4^th and 5^th centuries. Its status as ‘state’ was also confirmed by the Western Christian powers. From the early 9^th century till the 860s, the Bulgar statehood is ‘under modernization’ and Bulgaria is already a typical ‘barbarian state’. Yet the Bulgar state was not the type well known as ‘German-Roman’ synthesis but the synthesis of both steppe (Irano-Turc) and carefully ‘adapted’ Roman features and traditions. This indeed is the main and specific Bulgar contribution to the protracted process of establishment of early states in Medieval Europe. So, in the first six decades of the 9^th century Bulgaria was neither an ‘imperial confederation’ of Central Asiatic type, nor a ‘complex chiefdom’.

Keywords:

Bulgars, chiefdom, early state, imperial confederations, steppe empire

References

Арутюнова-Фиданян В.А. К вопросу об основных характеристиках контактной зоны // Контактные зоны в истории Восточной Европы: Перекрестки политических и культурных взаимовлияний. М., 1995. С. 42–61.
Бакалов Г. Средновековният български владетел (Титулатура и инсигнии). София, 1985.
Бешевлиев В. Първобългарски надписи. Второ преработено и допълнено издание. София, 1992.
Божилов Ив. Раждането на средновековна България (нова интерпретация) // Исторически преглед. 1992. № 1–2. С. 3–34.
Божилов Ив. Седем етюда по средновековна история. София, 1995.
Бояджиев С. Архитектурата на българите от VII до XIV век в три тома. София, 2008. Т. 1: Дохристиянска архитектура.
Ваклинова М. Дворците в средновековна България // България 1300. Институции и държавна традиция. София, 1982. Т. 2. С. 255–263.

Васютин С.А., Пугачев А.Ю. Тюрко-болгары, Византия и славяне в конце VII — VIII веке: Модель военно-политической адаптации кочевников в полупериферийной зоне земледельческой цивилизации // Славяноведение. 2009. № 4. С. 3–16.
Георгиев П. Големият езически храм в Плиска // Проблеми на прабългарската история и култура. София, 1989. [Т. 1]. С. 338–354.
Гутнов Ф.Х. Аланы начала нашей эры в закавказских памятниках // ДГ, 2003 год. М., 2005. С. 50–62.
Гюзелев В. Отново за столиците на средновековна България (Няколко нови гледища и хипотези) // Studia protobulgarica et mediaevalia europemsia (в чест на проф. Веселин Бешевлиев). Велико Търново, 1993. С. 3–13.
Живков Б. Хазария през IX и X век. София, 2010.
Кляшторный С.Г. Основные этапы политогенеза у древних кочевников Центральной Азии // Проблемы политогенеза кыргызской государственности. Бишкек, 2003. С. 115–125.
Кляшторный С.Г., Султанов Т.И. Государства и народы евразийских степей. Древность и Средневековье. СПб., 2000.
Коковцов П.К. Еврейско-хазарская переписка в X в. Л., 1932.
Контактные зоны в истории Восточной Европы: Перекрестки политических и культурных взаимовлияний. М., 1995.
Королюк В.Д. Основные проблемы формирования контактной зоны в Юго-Восточной Европе и бессинтезного региона в Восточной и Центральной Европе // Проблемы социально-экономических формаций. Историко-типологические исследования. М., 1975. С. 158–184.
Коротаев А.В. Социальная эволюция: Факторы, закономерности, тенденции. М., 2003.
Корпус Боспорских надписей / Отв. ред. В.В. Струве. Л., 1965.
Крадин Н.Н. Вождество: современное состояние и проблемы изучения // Ранние формы политической организации: От первобытности к государственности. М., 1995. С. 11–61.
Крадин Н.Н. Кочевые общества. Владивосток, 1992.
Крадин Н.Н. Общественный строй кочевников: дискуссии и проблемы // Вопросы истории. 2001. № 4. С. 21–32.
Крадин Н.Н., Скрынникова Т.Д. Империя Чингис-хана. М., 2006.
Крыкин С.М. Фракийцы в античном Северном Причерноморье. М., 1993.
Марков Г.Е. Кочевники Азии. Структура хозяйства и общественной организации. М., 1976.
Мошев Ал. Родовото име Дуло — произход и значение (Една хипотеза) // Старобългаристика/Palaeobulgarica. 2008. № 1. С. 19–35.
Павленко Ю.В. Раннеклассовые общества (генезис и пути развития). Киев, 1989.
Панова Р. Столичният град в културата на средновековна България. София, 1995.
Попов А.Н. Обзор хронографов русской редакции. М., 1866. Т.1.
Прицак О. Българо-арабска кореспонденция от IX век // Минало. 2006. № 1. С. 16–19.
Рашев Р. Българската езическа култура VII–IX век. София, 2008.
Славова Т. Владетел и администрация в ранносредновековна България. Филологически аспекти. София, 2010.
Станев К. Боспорското наследство на прабългарите. Защо Аспарух е носил това име и произход на знака IYI // Минало. 2005. № 1. С. 25–34.
Станилов С. Селища и аули (някои въпроси за преселението и усядането на прабългарите на Долния Дунав — VII–VIII в.) // Сборник в памет на проф. Станчо Ваклинов. София, 1984. С. 100–105.
Степанов Цв. Imitatio Imperii Romanorum (et Christianorum): имперска символика при българи и франки в началото на IX век // Средновековният българин и «другите». Сборник в чест на 60-годишнината на проф. дин Петър Ангелов / Съставители А. Николов и Г.Н. Николов. София, 2013. С. 87–96.
Степанов Цв. Болгарские, аварские и хазарские аристократические имена в эпоху раннего средневековья (К вопросу о скифско-сарматском и алтайском наследстве в Центральной и Восточной Европе) // Anamnesis. 2010. № 11. С. 29–46. online at URL: <http://www.anamnesis.info>.
Степанов Цв. Българите от най-древни времена до втората половина на VII в. // История на българите. София, 2003. Т. 1: От древността до края на ХVI век / Под редакцията на Г. Бакалов. С. 11–94.
Степанов Цв. Владетелската доктрина в предхристиянска България (Един опит за «прочит» и интерпретация) // Родина. 1997. № 3–4. С. 5–18.
Степанов Цв. Власт и авторитет в ранносредновековна България (VII — средата на IX в.). София, 1999.
Степанов Цв. Мифологические стратегии генеалогии власти в раннесредневековой Болгарии и Хазарии // Хазарский альманах. Харьков, 2010–2011. Т. 9. С. 241–257.
Степанов Цв. Развитие концепции сакрального царя у хазар и болгар эпохи раннего Средневековья // Хазары / Ред. В.Я. Петрухин и др. М.; Иерусалим, 2005 [Евреи и славяне. Т. 16]. С. 317–325.
Степанов Цв. Средновековните българи. Нови факти, интерпретации, хипотези. София, 2000.
Чобанов Т. Свещените дворци на българските канове. София, 2008.
Чурешки С. Имената на князете от Именника на българските князе — славянски, тюркски или други? // Минало. 2001. № 3. С. 15–29.
Barfi eld Th. The Perilous Frontier: Nomadic Empires and China. Oxford, 1989.
Barfi eld Th. Tribe and State Relations: The Inner Asian Perspective // Tribes and State Formation in the Middle East / P.S. Khoury, J. Kostiner. L., 1991. P. 153–182.
Carneiro R. Scale Analysis, Evolutionary Sequences, and the Rating of Cultures // A Handbook of Method in Cultural Anthropology / R. Naroli, R. Cohen. N.Y., 1970. P. 834–871.
Carneiro R. The Chiefdom as Precursor of the State // The Transition to Statehood in the New World / G. Jones, R. Kautz. Cambridge, 1981. P. 37–79.
Claessen H., Skalnik P. Limits: Beginning and End of the Early State // The Early State / H.J.M. Claessen, P. Skalnik. The Hague; Paris; N.Y., 1978. P. 619–635.
Claessen H., Skalnik P. The Early State: Models and Reality // The Early State / H. Claessen, P. Skalnik. The Hague; Paris; N.Y., 1978. P. 637–650.
Claessen H.J.M. Was the State Inevitable? // Social Evolution & History. 2002. Vol. 1. P. 101–117.
Di Cosmo N. Ancient China and Its Enemies: The Rise of Nomadic Power in East Asian History. Cambridge, 2004.
Di Cosmo N. Ancient Inner Asian Nomads: Their Economic Basis and Its Signifi cance in Chinese History // The Journal of Asian Studies. 1994. Vol. LIII/4. P. 1092–1126.
Drompp M. Imperial State Formation in Inner Asia: The Early Turkic Empires (6th to 9th Centuries) // Acta Orientalia Academiae Scientiarum Hungaricae. 2005. Vol. 58/1. P. 101–111.
Earle T. Chiefdoms in Archaeological and Ethnohistorical Perspective // Annual Review of Anhtropology. 1987. Vol. 16. P. 279–308.
Golden P. “Ascent by Scales”: the System of Succession in Kievan Rus’ in a Eurasian Context // States, Societies, Cultures: East and West. Essays in Honor of Jaroslaw Pelenski / J. Duzinkiewicz et al. N.Y., 2004. P. 229–258.
Golden P. Ethnicity and State Formation in Pre-Činggisid Turkic Eurasia // The Central Eurasian Studies Lectures 1. Bloomington, Indiana, 2001.
Golden P. Nomads and their Neighbours in the Russian Steppe: Turks, Khazars and Qipčaqs. Hampshirе; Burlington, 2003.
Khazanov A. Nomads and the Outside World. Madison; Wisconsin, 1984; 2nd ed. 1994.
Krader L. Formation of the State. Englewood Cliffs, N.J., 1968.
Krader L. The Origin of the State among the Nomads of Asia // The Early State / H.J.M. Claessen, P. Skalnik. The Hague; Paris; N.Y., 1978. P. 93–107.
Kradin N. Nomadic Empires: Origins, Rise, Decline // Nomadic Pathways in Social Evolution / N. Kradin et al. Moscow, 2003. P. 73–87.
Kradin N. State Origins in Anthropological Thought // Social Evolution & History. 2009. Vol. 8. No 1. P. 25–51.
Markov G.E. Problems of Social Change Among the Asiatic Nomads // The Nomadic Alternative / W. Weissleder. The Hague; Paris, 1978. P. 305–311.
Minaeva O. From Paganism to Christianity: Formation of Medieval Bulgarian Art (681–972). Frankfurt-am-Main et al., 1996.
Nomadic Pathways in Social Evolution / N. Kradin, D. Bondarenko, Th. Barfi eld. Moscow, 2003.
Noonan Th. Some Observations on the Economy of the Khazar Khaganate // The World of the Khazars. New Perspectives. Selected Papers from the Jerusalem 1999 International Khazar Colloquium. Leiden; Boston, 2007. P. 207–244.
Noonan Th. The Khazar Economy // Archivum Eurasiae Medii Aevi. 1995–1997. Vol. 9. P. 253–318.
Pritsak O. Die bulgarische Fürstenliste und die Sprache der Protobulgaren. Wiesbaden, 1955.
Pritsak O. The System of Government under Volodimer the Great and His Foreign Policy // Harvard Ukrainian Studies 19, 1995 [1997]. P. 572–593.
Service E. Origins of the State and Civilization. N.Y., 1975.
Service E. Primitive Social Organization. 2nd ed. N.Y., 1971.
Stepanov Ts. Rulers, Doctrines, and Title Practices in Eastern Europe, 6th–9th Centuries // Archivum Eurasiae Medii Aevi. 2005. Vol. 14. P. 263–279.
Stepanov Ts. The Bulgar Title ΚΑΝΑΣΥΒΙΓΙ: Reconstructing the Notions of Divine Kingship in Bulgaria, 822–836 // Early Medieval Europe. 2001. Vol. 10/1. P. 1–19.
Stepanov Ts. The Bulgars and the Steppe Empire in the Early Middle Ages: The Problem of the Others. Leiden; Boston, 2010.
The Early State / H.J.M. Claessen, P. Skalnik. The Hague; Paris; N.Y., 1978.
The Study of the State / H.J.M. Claessen, P. Skalnik. The Hague, 1981.
Treadgold W. The Bulgars’ Treaty with the Byzantines in 816 // Rivista di Studi Bizantini e Slavi. 1984. T. 4. P. 213–220.
Wittfogel K. Oriental Despotism. A Comparative Study of Total Power. New Haven, CT, 1957.
Ziemann D. Between Authoritarianism and Consensus: Domination and the Role of Nobility in the First Bulgarian Realm (7th — late 9th century) // Bulgaria Mediaevalis / V. Gjuzelev, V. Tăpkova-Zaimova, K. Nenov. Sofi a, 2011. Vol. 2. P. 373–397.