The Times of st. Tsar Boris Michael the Baptizer (852–889; † 907): between the Real Historical facts of the Ninth Century and the Facts of Selective Memory
One of the important problems of contemporary historiography is whether history (the historical past and historical time) or the memory is more valuable to study. Extreme oppositions, however, are hardly necessary and therefore, according to the author of the present text, there should be no opposing or prioritizing the one or the other. Instead, a clear distinction of the two is needed and, accordingly, a strict conceptualization of theses/hypotheses and especially methodologies. Undoubtedly, the above concepts also incorporate various ideological ‘uses’, especially well visible in situations of long historical periods containing breaks, oblivion of facts, and even real hiatuses in what is remembered in one way or another by later generations. As regards the European Middle Ages, one should not overlook the special role of the Church in ‘composing’, in
214
a precise manner, past events that should be preserved and passed on to coming generations (Bulgarian ones, in this case). The article does not deal — yet again, and in an extensive manner — with the diplomatic successes and failures during the reign of the Bulgarian archon (and subsequently prince/knyaz) Boris-Michael the Baptizer (852–889; † 2.05.907), but rather, how they are remembered or omitted (involuntarily or on purpose?) by later generations of writers in medieval Bulgaria.
The latter clearly selected real historical facts from the second half of the 9th century that were directly connected to the activities of Boris-Michael, in order to create an acceptable image of this Bulgarian ruler — mostly in accordance with the requirements of the Church, as well as the idea of Salvation and the Bulgarian tsardom’s role in it at the End of time. Thus, the purpose of this article is not so much to review the diplomatic aspects of the actions of this Bulgarian ruler and to give a detailed description of the geopolitical realities in Europe of that time in their role of a backdrop for their development, but, rather, to connect the latter to a specific aspect — that of the selective use of memory. Memory reworks the past in a specific way (with varying purposes and for various ideological motives), thus giving special meaning to some of the former facts, while distorting others and sometimes deliberately pushing them to the background or even completely ‘forgetting’ them. Such a perspective would show us at least two things: firstly, what the ‘official’ (or ‘state’) memory had preserved from the diplomatic successes of this Bulgarian prince and, secondly, what the ‘lower’ (unofficial) memory chose to preserve. The things stressed in the memory of Prince Boris-Michael were obviously dependent on the type of literary sources and their genre characteristics, as well as on the change of the cultural model in Bulgaria in the centuries following AD 865. In view of this finding, we can also expect to see differences in the texts stemming from the ‘high’ (and official) culture and those belonging to the so-called lower culture, especially in historical apocalypticism from the second half of the 11th — 13th centuries (as a special ‘sub-genre’ of the apocryphal literature in Bulgaria). It is apparent that in the Eastern Orthodox official descriptions, there emerged, and, according to V. Vachkova quite visibly at that, the idea to give the Bulgarian Baptizer “an image that is not only worthy of imitation, but also monolithic and non-contradictory from a Christian point of view”. The latter statement also clarifies why the official image of Prince Boris-Michael created during the Second Bulgarian Tsardom (1186–1396) by the Bulgarian Church specifically for the purpose to be remembered by coming generations, lacks important details of his political activities, including his many successes (as well as failures) in the diplomatic field. Instead, special importance is given mainly to his role in paving the way for the Bulgarians into the Christian faith and hence — for the salvation of their souls.
References
Алимов Д. «Переселение» и «крещение»: К проблеме формирования хорватской этничности в Далмации // Studia Slavica et Balcanica Petropolitana. №2. 2008. С. 94–116.
Ангелов П. Българската средновековна дипломация. София, 1988.
Ангелов П. Слуховете в средновековна България. София, 2019.
Асман Я. Културната памет / Превод от немски А. Димова. София, 2001.
Баджаков М. Петър Мутафчиев и геополитическите фактори в българската история // Историкът Петър Мутафчиев като изследовател, гражданин и човек. Сборник с материали от конференция, посветена на 130-годишнината от рождението и 70-годишнината от смъртта на професор Петър Мутафчиев (1883–1943). Б.м., 2016. С. 120–152.
Бакалов Г. Византийският културен модел в идейно-политическата структура на Първото българско царство // Бакалов Г. Средновековие и съвременност. София, 2011. С. 300–314.
Билярски И. «Сказание на Исайя пророка» и формирането на политическата идеология на ранносредновековна България. София, 2011.
Божилов И. Седем етюда по средновековна история. София, 1995.
Божилов И. Ватиканският Манасий (Cod. Vat. Slav. 2) // Проблеми на изкуството. 1996. № 2. С. 3–12.
Божилов И. История на средновековна България. Б. м. Т. 1: Варварска България. 2017. (а).
Божилов И. История на средновековна България. Б. м. Т. 2: Християнска България. 2017. (б).
Божилов И., Тотоманова А.-М., Билярски И. Борилов синодик. Издание и превод. София, 2010.
Вачкова В. Св. Борис-Михаил — «магическият крал» в средновековните извори // Атанасов Г., Вачкова В., Павлов П. Българска национална история. В. Търново, 2015. Т. 3: Първо българско царство.
Войников Ж. Произход и преселения на древните българи (в търсене на нов поглед върху стария въпрос). София, 2013.
Габелић С. Циклус Арханђела у византиjскоj уметности. Београд, 1991.
Габелић С. Византиjски и поствизантиjски циклуси арханђела XI–XVIII век. Преглед споменика. Београд, 2004.
Георгиева Н. Към въпроса за почитанието на княз Борис I като светец // Кирило-Методиевски студии. Кн. 8. 1991. С. 178–188.
Гюзелев В. Княз Борис Първи. България през втората половина на IX в. София, 1969.
Гюзелев В. Кавханите и ичиргубоилите на българското ханство-царство (VII–XI в.). Пловдив, 2007.
Гюзелев В. Папството и българите през Средновековието (IX–XV в.). Пловдив, 2009.
209
Данилевский И.Н. Мог ли Киев быть Новым Иерусалимом? // Одиссей. 1998. М., 1999. С. 134–150.
Данчева-Василева А. Западноевропейската политика на средновековна България през IX–XI в. // Старини. 1. 1999. С. 69–79.
Добрев Ив. Кирило-Методиевите ученици през първите години от пристигането им в България (886–893) // Изследвания по кирилометодиевистика. София, 1985. С. 129–160.
Драгова Н. Фрагменти от старобългарското Житие на свети княз Борис в балкански средновековни творби // Литературознание и фолклористика. В чест на 70-годишнината на акад. П. Динеков. София, 1983. С. 93–100.
Дуйчев Ив. Из старата българска книжнина. София, 1943. Т. 2.
Дьопман Х.-Д. Значението на България за разделянето на източното и западното християнство. Принос към историята на Фотиевата схизма / Превод от немски Р. П. Чолаков. София, 2018.
Златарски В. История на българската държава през Средните векове. Трето фототипно издание. София, 2007. Т. 1. Ч. 2.
Иванов Й. Поменици на български царе и царици // Известия на Историческото дружество. София, 1915. Т. IV. С. 219–229.
Извори за средновековната история на България (VII–XIV в.) в австрийските ръкописни сбирки и архиви. София, 1994. Т. 1 / Съставител В. Гюзелев.
Каймакамова М. Българската кратка хроника в среднобългарския превод на Манасиевата хроника. 1. Текст, превод, коментар // Годишник на Софийския университет «Климент Охридски» — Исторически факултет. 1983. Т. 76. С. 123–178.
Каймакамова М. Българската кратка хроника в среднобългарския превод на Манасиевата хроника. 2. Извори. Датиране // Годишник на Софийския университет «Климент Охридски» — Исторически факултет. 1984. Т. 77. С. 119–139.
Каймакамова М. Културно-просветната дейност на Кирило-Методиевите ученици в България (886 — началото на Х век) // Исторически преглед. 1986. № 10. С. 18–23.
Каймакамова М. Българска средновековна историопис. София, 1990.
Каймакамова М. Власт и история в средновековна България (VII–XIV век). София, 2011.
Кодов Хр. Опис на славянските ръкописи в библиотеката на Българската академия на науките. София, 1969.
Козелек Р. Пластовете на времето. Изследвания по теория на историята. Превод от немски Хр. Тодоров. София, 2002.
Коледаров П. Политическа география на средновековната българска държава. Част I (681–1018 г.). София, 1979.
Кулхави А. Митът за началото в средновековна България: развой и специфики // Трети Международен конгрес по българистика, 23–26 май 2013 г.
210
Секция «История и археология», подсекция «Българите през Средновековието» / Съставител Т. Попнеделев. София, 2014. С. 318–324.
Кулхави А. Прославяни и забравени: историческа памет за българските ханове във Второто българско царство // Laudator temporis acti. Studia in memoriam Ioannis A. Božilov. Serdicae, 2018. Vol. 1: Religio, historia / Curavit I. A. Biliarsky. С. 312–318.
Латински извори за българската история. София, 1960. Т. 2.
Латински извори за българската история. София, 1965. Т. 3.
Матанов Х. В търсене на средновековното време. Неравният път на българите (VII–XV в.). София, 2014.
Милтенова А. Историко-апокалиптичните съчинения като литературен и историографски феномен // ТАНГРА. Сборник в чест на 70-годишнината на акад. Васил Гюзелев. София, 2006. С. 847–868.
Николов А. Политическа мисъл в ранносредновековна България (средата на IX — края на Х век). София, 2006.
Николова Б. Неравният път на признанието. Каноничното положение на Българската църква през Средновековието. София, 2001.
Около Райнхарт Козелек: Историческо време и темпоралност / Съставител И. Знеполски. София, 2003.
Петрухин В. Я. Христианство на Руси во второй половине Х — первой половине ХI в. // Христианство в странах Восточной, Юго-Восточной и Центральной Европы на пороге второго тысячелетия / Отв. ред. Б. Н. Флоря. М., 2002. С. 60–132.
Пикио Р. «Православно славянство» и «римско славянство» (литературно-историографски въпроси) // Пикио Р. Православното славянство и старобългарската културна традиция. София, 1993. С. 35–136. (а).
Пикио Р. Функцията на библейските тематични ключове в литературния код на православното славянство // Пикио Р. Православното славянство и старобългарската културна традиция. София, 1993. С. 385–436. (б)
Полывянный Д. Культурное своеобразие средневековой Болгарии в контексте византийско-славянской общности IX–XV веков. Иваново, 2000.
Попруженко М. Синодик царя Борила. София, 1928.
Салмин А. К. Савиры, булгары и тюрко-монголы в истории чувашей. Санкт-Петербург, 2019.
Стара българска литература. София, 1983. Т. 3: Исторически съчинения / Съст. и ред. Иван Божилов.
Степанов Цв. Власт и авторитет в ранносредновековна България (VII–ср. IX в.). София, 1999.
Степанов Цв. България между 822 г. и края на ХІ в.: «разбуждането» на един традиционен образ // Mediaevalia Christiana: Власт–Образ–Въобразяване / Съставителство и научна редакция Г. Казаков и Цв. Степанов. София, 2005. С. 182–199.
Степанов Цв. В очакване на Края: европейски измерения, ок. 950 — ок. 1200 г. София, 2016.
211
Степанова М. Памяти памяти: Романс. М., 2017.
Степанова М. В памет на паметта: Романс. Превод от руски. Б. м., 2019.
Тъпкова-Заимова В., Милтенова, А. Историко-апокалиптичните съчинения във Византия и в средновековна България. София, 1996.
Фахрутдинов Р. Г. Мелодия камней. Казань, 1986.
Флоря Б. Н., Турилов А. А., Иванов С. А. Судьбы Кирилло-Мефодиевской традиции после Кирилла и Мефодия. СПб., 2004.
Христов Я. Култът към Покръстителя в средновековна България през Х век. Аспекти на утвърждаването, признанието и съществуването // Исторически преглед. 2008. № 5–6. С. 28–51.
Христов Я. Владетелски смени сред българи, сърби и хървати през IX век. Сходства и различия // Изследвания в памет на проф. д-р Георги Бакалов (1943–2012). София, 2017. С. 162–182.
Чешмеджиев Д. Към въпроса за култа на архангел Михаил в средновековна България // Palaeobulgarica. 1996. № 1. С. 52–61.
Чешмеджиев Д. Към въпроса за култа на княз Борис-Михаил в средновековна България // Исторически преглед. 1999. № 3–4. С. 158–175.
Чешмеджиев Д. Кирил и Методий в българската историческа памет през Средните векове. София, 2001.
Шиваров Н. (протопрезвитер). Есхатологични представи в старобългарски писмени творения в края на първото хилядолетие. Характеристика и задачи в изследванията // Средновековна християнска Европа: Изток и Запад / Съст. и редакция В. Гюзелев и А. Милтенова. София, 2002. С. 291–304.
Шиваров Н. (протопрезвитер). За някои пророчески и апокалиптически есхатологични влияния в старобългарската литература // Сборник в чест на проф. д.ф.н. Георги Данчев по случай 70-годишнината му. Международна научна конференция, Велико Търново, 13–14 декември 2002 г. В. Търново, 2004. С. 564–576.
Шиваров Н. (протопрезвитер). Есхатологични акутни виждания и активности на Запад и на Балканите през XI–XII в. // Годишник на Софийския университет — Център за славяно-византийски проучвания «Иван Дуйчев». Т. 98 [17]. София, 2013. С. 121–136.
Юхма М. Топонимът Плиска в българо-чувашкия фолклор // Златна България. Варна, 2002.
Яцимирский А. И. Мелкие тексты и заметки по старинной славянской и русской литературам // ИОРЯС Т. VII. 1903. Кн. 1. С. 95—136.
Annales Bertiniani // Monumenta Germaniae historica — Series Scriptores, I / Ed. G. Pertz. Hannoverae, 1826.
Annales Fuldenses // Monumenta Germaniae historica — Series Scriptores, I / Ed. G. Pertz, Hannoverae, 1826.
Biliarsky Iv. The Tale of the Prophet Isaiah. The Destiny and Meanings of an Apocryphal Text. Leiden; Boston, 2013.
Budak N. Croats between Franks and Byzantium // Hortus Artium Medievalium 3. 1997. Р. 15–22.
212
Constantine Porphyrogenitus. DAI / Eds. Gy. Moravcsik and R. J. H. Jenkins. Dumbarton Oaks Texts, Washington, D.C., 1962.
Constantine Porphyrogenitus. DAI // Гръцки извори за българската история. София, 1964. Т. 5.
Culto e santuari di San Michele nell’ Europa medievale/Culte et sanctuaries de saint Michel dans l’Europe médiévale / A cura di P. Bouet, G. Otranto, A. Vauchez. Bari, 2007.
Dujcev I. I Responsa di papa Nicolo I ai Bulgari neoconvertiti // Aevum. Vol. 47. 1968. №. 5–6. Р. 403–428.
Einhardus Annales // Латински извори за българската история. София, 1960. Т. 2.
Halbwachs M. La mémoire collective. P., 1950.
Imperial Spheres and the Adriatic: Byzantium, the Carolingians and the Treaty of Aachen (812). / Eds. M. Ančić, J. Shepard, and T. Vedriš. L.; N.Y., 2018.
Kultur als Lebenswelt und Monument / Hrsg. A. Assmann, D. Harth. Frankfurt, 1991.
Liber pontificalis. Historia de vitis Romanorum Pontificum. P., 1886. T. I / Ed. L. Duchesne.
Les lieux de mémoire / Sous la dir. de P. Nora. Paris, 1984–1992. Vol. I–III.
Mnemosyne / Hrsg. A. Assmann, D. Harth. Frankfurt, 1991.
Moravcsik G. Die Namenliste der bulgarischen Gesandten am Konzil vom Jahre 869/870 // Известия на Историческото дружество. XIII. София, 1933. Р. 8–23.
Obolensky D. The Byzantine Commonwealth. Eastern Europe, 500–1453. L., 1971.
Peers G. Subtle Bodies: Representing Angels in Byzantium. Berkeley; Los Angeles; L., 2001.
Petkov K. The Voices of Medieval Bulgaria, Seventh–Fifteenth Century. The Records of a Bygone Culture. Leiden; Boston, 2008.
Pohl W. Die Awaren. Ein Steppenvolk in Mitteleuropa 567–822 n. Chr. München, 1988.
Pohl W. Non-Roman Empire in Central Europe: the Avars // Regna and Gentes / Eds. Goetz H.-W., Jarnut J., Pohl W. Leiden; Boston, 2003. Р. 571–596.
Responsa Nicolai I. Papae ad consulta Bulgarorum // Petkov K. The Voices of Medieval Bulgaria, Seventh–Fifteenth Century. The Records of a Bygone Culture. Leiden; Boston, 2008.
Simeonova L. Diplomacy of the Letter and the Cross: Photios, Bulgaria, and the Papacy, 860s–880s. Amsterdam, 1998.
Sophoulis P. Byzantium and Bulgaria, 775–831. Leiden; Boston, 2012.
Stepanov Ts. From ‘Steppe’ to Christian Empire, and Back: Bulgaria between 800 and 1100 // The Other Europe in the Middle Ages: Avars, Bulgars, Khazars, and Cumans / Ed. F. Curta (with the assistance of Roman K. Kovalev). Leiden; Boston, 2008. Р. 363–377.
213
Stepanov Ts. The Bulgar Title ΚΑΝΑΣΥΒΙΓΙ: Reconstructing the Notions of Divine Kingship in Bulgaria, AD 822–836 // Еarly Мedieval Еurope. 2001. X. №. 1. Р. 1–19.
Stepanov Ts. Ruler, Doctrines, and Title Practices in Eastern Europe, 6th–9th Centuries // Archivum Eurasiae Medii Aevi. 14. Wiesbaden, 2005. Р. 263–279.
Stepanov Ts. The History and Culture of Bulgaria in the 7th–12th Centuries: Between Two Easts and Two Wests // Media Aetas — Historia Viva/Średniowiecze — Historia Źywa. VI Kongres mediewistów polskich 2018. Wroclaw, 20-22 września 2018 r. Abstrakty. Wroclaw, 2018. Р. 146–147.
Swoboda W. L’origine de l’organisation ecclésiastique en Bulgarie et ses rapports avec le patriarchat constantinopolitain (870–919) // Byzantinobulgarica. II. Sofia, 1966. Vol. II. Р. 67–81.
Szádeczky-Kardoss S. The Avars // The Cambridge History of Early Inner Asia / Ed. D. Sinor. Cambridge; N.Y., 1990. Р. 206–228.
Tăpkova-Zaimova V., Miltenova A. Historical and Apocalyptic Literature in Byzantium and Medieval Bulgaria. Sofia, 2011.
The Other Europe in the Middle Ages: Avars, Bulgars, Khazars and Cumans / Ed. F. Curta (with the assistance of R. Kovalev). Leiden; Boston, 2008.
Tirr D. The Attitude of the West towards the Avars // Acta Archaeologica Academiae Scientiarum Hungaricae. Vol. 28.1976. Р. 111–121.
Vita Hludovici imperatoris // Латински извори за българската история. София, 1960. T. 2.
Ziemann D. Vom Wandervolk zur Großmacht. Die Entstehung Bulgariens im frühen Mittelalter (7–9. Jh.). Köln; Weimar; Vienna, 2007.